Много тревожно:

Да не знаеш дали да се върнеш?

Да потреперва брадичката ти,

а в очите пясък от дюни да боде.

 

Много тъжно:
Насила да се върнеш;

Да стискаш мълчаливо устата, а

стъпките ти да не оставят следи.

 

Много страшно:

Да не можеш да се върнеш.

Да легнеш във вечността докато

шествие в края на селото спира.

 

Много спокойно:

Да има при кого да се върнеш.

Да не идваш години, но един ден

престъпил прага, стаята да светне.

 

Много красиво:

Да се върнеш триумфално.

Да блестят чисти прозорците

и облаци знамена да развяват.

 

Много важно:

Да се върнеш, за да простиш.

Да седнеш до леглото свел очи

и много, много дълго да мълчиш.

 

Много истинско:

Да се върнеш, защото обичаш.

Да запеят птиците в тебе и

да полетиш на своите криле.

                  ∞ ∞ ∞

А как ли ще се завърнат те?

спокойна
тревожна
истински важна
да съм.
Те...
са аз,
ти...
автори
на аватара -
"остани".

Много истинско! Желая ти винаги да има при кого и за какво да се завръщаш!

Много мило:
да те помоли да останеш
да протегне нежно ръцете
около шията ти да ги овие.

Много жестоко:
да обещаеш, че ще останеш
да потънеш в очите й нежни,
а в нощта скришом да тръгнеш.

Само истинските неща
ни карат да се завръщаме

жена,
прелестна
като седеф.

Течен
кръговрат -
сърцата.

Коя си ти седефена?
Със женска прелест
в мене тихо присядаш,
но в очите без спомен.

Да се върнеш, защото обичаш.

Има ли друг смисъл да се върнеш?...

"Има ли друг смисъл да се върнеш?..."
Не знам за теб! Всеки сам определя смисъла на нещата и действията си.
Аз бих могъл да се върна от съжаление към някой, който страда... (по принцип, но не знам дали ще мога да издържа. Само живота има отговора) Докато писах стиха имах даже такъв куплет:
"Много обидно:
Да се върнеш от съжаление.
Да се лъжеш, че живееш и
годините жив да те затрупат."
но ми се стори много конкретен случай, а аз исках да обобщя, общочовешкото да уловя и затова го махнах.

Мога ли д ти кажа, че минах през това...загубени години, ужасно е тъжно...разпилях най-хубавите си години...
Не можеш да се залъгваш, че живееш, не става..Един ден го разбираш със абсол
тна категоричност ...
Само напред човек, само нагоре..Ако някъде има пукнатина, и не с еправи нищо и от двете страни, с годините зейва огромна пропаст..
Не прави тази грешка, недей...

Прозвуча ми точно като майка ми. Тя ми каза нещо подобно: "Това нейното не е любов, а желание за притежание. Ще пропилееш най-ценните си години с един егоист." Сериозно се замислих, че сигурно има право. А сега и ти го потвърждаваш.

Имам усещане, че супер много бързаш Нещотоо да се случи...ама то не става така..На теория сигурно много знаеш, четеш, обаче бързаш, бързаш...не става така в живота, не е по поръчка ..Без притежание, без ограничение, без каквито и да било условности..обичаш, защото обичаш. И колкото повече обичаш, повече искаш да даваш и да споделяш...сигурна съм, че ще го разбереш някой ден..
Насила можеш да вземеш,но не и да дадеш...
Поздарви!

не знам дали е закономерна стъпка на съзряване, но аз искам спонтанно да избухне огън в мен и да ме запали, да изгоря като свещ, ако трябва, но не искам бавно да тлея.