В Недоверие порасна Безразличие;  

В Арогантност гърди леко изпъчи;

В Песимизъм вяло провлачи крака;

В Малодушие то забрави какво е.

 

В Безсмислие Причина се огледа;

В Незнание  тя спотаено зачака;

В Оправдание се поотпусна, но

В Страх замръзна и там се скова.

 

В Надежда потръпна Съмнение;

В Мечта за кратко намери подслон;

В Обич настани се удобно и зачака;

В Любов разруши всичко и усамотя.

"В Любов разруши всичко и усамотя." ....Защо така песимистично ...Не може ли да се каже "В любов изпълни сърцето и засия!! Хубава вечер!

В първия куплет пиша за Безразличието,
във втория - за Причината,
а в третия - за Съмнението.
Не може когато Съмнението изпълни сърцето,
то да засияе. По принцип, де,
щото то зависи за какво съмнение става дума.
Но моите стихотворения са като математически
формули. Имат структура и логика, та май не са никаква поезия.

от недоверието, стигне ли се до съмнения няма как любовта да не изчезне или най-малкото да не потъне в самота...
Добре, че има мечти и спомени, макар че. Ох, сложно е.

когато няма истинска любов,
а сексът за такъв се представя.

В малодушния дори безразличието забравя какво е.
Причини винаги намираме като оправдание.
Приятелството някак може и да преживее съмнението,
но любовта без доверие умира.
И сега идва въпроса ми: Защо заглавието е "Без значение"?

Когато в недоверие Безразличие расте, всичко е без значение

Здравей, адски ъндърграунд звучи... направо да се закопая от мъка ми иде. Направо ти пожелавам по- хубава градина да си посадиш вкоято да никнат по- хубави неща и сред коит ода намираш нещо по- за душата. Наистина всичко в стиховете ти иде доста картинно и истинско, но бих искала да ти подаря малко усмивки, ако мога , защото животът си минава и трябва да имаме сили и за малко щастие !!!!
Поздрави,благословени и продължавай смело с перото да твориш!!!

Помниш ли сценката дето я играхме и аз бях Борис, а ти Агнес?
Такова щастие все още търся в реалния живот.
Целувам те, Кирил