Реализмът като тъмно син фон

на нощта с ирония се протегна,

призрак привлече да се позагърне

и заспа за още сто хиляди години.

.....................Не се интересуваше:

Светлината щеше ли да се ражда

от всеобхватната майка -тъмнина,

ако словото се беше саму осъзнало

или съзнанието търси още себе си?

...................................И продължават

звездите да пращат децата си на път,

уж препъват се, уж грешат, уж падат,

сърцата им уж кървят на слепците и

в пурпур хоризонта Събуден обагрят.

..............................А илюзията свършва.

Усмихват се леко  на смъртното легло:

Борбата епична с мелниците вятърни

като на кино лента минава гротескно.

Виж, пониква смисъл. И настъпва ден....

Ама ти да не си гледал скоро някакъв съветски филм ?!...
Щото като гледам за Чапаев и Петка такива неща мога да напиша....
Ама моля ти се - поезията не е просто излияние...И тя си има закони, норми, ритмика....

Аз също споделям идеята за илюзорния характер на действителността и за смъртта като начало на друга форма на живот, само дето не мога да ко изкажа така хубаво.
Поздравявам те!

Няма да ти кажа (за да не прелее съвсем завистта ти), че живея и работя в Лондон и вероятността да видя съветски филм от миналия век е минимална, но ти с тази чалма от Казахстан ли идваш и там ли се учи на поетично творчество, че като прочетох стиховете ти блогодарих наум, че не го владея твоето "изкуство". Нека всеки си пише каквото и както си иска в своя си блог! Коментарите не са задължителни.

Благодаря ти за хубавите думи, compassion! Сродните души веднага се усещат по сродните идеи.

Поздрави, good4you! Харесах!

Харесва ми идеята за новото начало, както и философския смисъл на стиха ти.
Също и картината - много подходящо.
Поздрави!

Благодаря ти, мило момиче!

И аз много харесвам твоите постинги.
Добре, че забеляза картината. Доста дълго я търсих да отговаря на идеята ми.

това никак не пречи на поезията ми - остров, картината на Куш ми е близка като светоусещане и съм писала слънцето като яйце...сега да си припомня...от свободни кокошки, като гледам оранжевия му жълтък;))

пздрв

Чак сега видях този коментар, martiniki. Прочетох някои твои стари стихове. Много си духовита и имаш хубаво, някак детско чувство за хумор.
Аз харесвам всички картини на Куш заради двупластието им. Напомня ми малко на Дали.